понеделник, 30 май 2016 г.

Писмо

Писмо

Реших се и след толкова години,
най- трудното писмо написах днес...
Надявам се при тебе да пристигне-
писмото е без име, без адрес...
Родила си ме, но не ме познаваш...
Не те осъждам... Боже, опази!
( Решението рожба да оставиш,
навярно доживот ще ти тежи...)
И, всъщност, нямам много да ти казвам...
Бих искала за мен да знаеш само,
че жива съм... Че някак си се справям...
Отдавна ти простих... Добре съм, мамо!
 
Мариела Челебиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар