понеделник, 30 май 2016 г.

НЕКАЗАНО

НЕКАЗАНО

Аз не научих твоята съдба,
Не съм познала бащиното рамо –
Раздялата със твойта дъщеря
Направи ли те по-свободна, мамо?

Когато беше вярна на целта
И предана към дума обещана,
Когато беше праведна в света,
Дали бе истинна пред мене, мамо?

Прикрита болката, ранена гордостта
И вярност към обидата ти само –
Забравила за свойта дъщеря,
Наистина ли си живяла, мамо?

Отмина времето – мъгла-покров
Застила всичко недоизживяно –
Погазена човешката любов
Дали е път към Бога, мила мамо?

Аз уважавам твоята съдба…

Лидия Линдрова
13.01.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар